Изборът на пътя чрез житейските изпитания
Човек се ражда два пъти — веднъж, за да съществува и втори път — за да живее“ — Русо
Вторият път е болезненият, защото го помним и защото може да отнеме и цял живот. Вторият път ражда душата, вътрешното АЗ. Преминавайки през катаклизмите на преживяванията, минавайки през тъжното и страшното в живота ние ковем не само душата, но и съдбата си.
Кръстопътят
Всяка мъка носи два избора, две възможности за промяна- или растеш и се издигаш или падаш. И не само големите житейски бури могат да ни поставят на кръстопът, но и драматичната любов, самотата, несправедливостта, чувството да си отхвърлен, измамен, пренебрегнат…
На някои хора им е дадено да носят по- голям кръст от други, но на всеки е дадено според това което може да понесе. Защото казват, че Господ ни изпраща изпитанията, които знае, че ще можем да преодолеем.
Мъката, която ще ни сломи, но и ще ни издигне, ще отвори нови врати, нови хоризонти и възможности. Стига да поемем по правилният път. Но често пъти, изпитанията водят и по други пътища. Не ни издигат, бутат ни, водят ви по грешни пътеки. И тук идва:
Отговорността
Защото изборът на пътя, по който ще минем през житейските неволи, не само ни оформя като личности, не само оставя следи и белези в душата ни, но и дава насоката за нашето развитие, носи със себе си и последствията и отговорностите от решенията ни.
Лошите решения в живота ни не носят последствия само за нас, но и за хората които ни обичат и които и ние обичаме. Понякога приемайки, да се плъзнем през проблемите всъщност си създаваме още по- големи проблеми, които не касаят само нас. Много често хората нямат сили да се борят и избират лесния начин, избират алкохола, наркотиците… различни средства, чрез които да притъпяват проблемите си, мислейки, че ще ги отложат или може би тези проблеми ще изчезнат. Но това не е решение… никой проблем няма да се реши или да изчезне и когато влиянието на субстанциите премине и човек се сблъска с реалността, която си е там, става още по- безпомощен.
Силата на избора
Коя е водещата сила, кой е стимулът, кое е определящото звено в избора на пътя? Волята? Съзнанието? Подсъзнанието? Съдбата?
Дали всичко е писано или сами пишем съдбата си? Предначертан ли е пътят?
Истинската сила е в осъзнатия избор – когато не действаме от вина, не по навик, не от страх да не изгубим някого, не от страх, че ще сгрешим, а защото дълбоко в себе си знаем кое е правилното за нас. Когато слушаме интуицията си, когато следваме вътрешният си компас, когато сме смели, но и с добро в сърцето си, когато не мислим само за себе си, а и за хората около нас, когато не бягаме от отговорността, а избираме с вдигнато чело, когато взимаме решенията с вяра, с надежда и с любов тогава няма как да сбъркаме.
Всичко е писано, предначертано и всеки има неговата си история. И доброто и лошото са в неговата собствена книга, но въпреки това ние избираме. Защото в съдбата на всеки човек, в живота му има и слънце и сянка. И той избира на къде ще поеме.
Защото в нас е изборът- “Тимшел”- “Ти можеш”- Ти избираш, ти решаваш пътя си! /Стайнбек “На изток от Рая”/
