Любовта, която те унищожава
През периода на нашето детство, докато растем и бавно се превръщаме във възрастни, за нас представата за любовта е изключително романтична. Намират се ТЯ и ТОЙ, пламва любовта, ТОЙ я спасява или ТЯ спасява сърцето му и заживяват щастливо…но колко щастливо? Никой не ни е разказвал за след това. Сякаш това е целта, смисъла на живота ни. Всичко е еднообразно, скучно, празно докато не се срещнат- ТЯ и ТОЙ! До този момент трябва да си бил изключително нещастен и воала, вече имаш “щастието”! До скоро си бил половинка, а вече си цял…и така и се чувстваш- цял, имаш на кого да споделиш, да се облегнеш при нужда, да бъдеш разбран! Но за съжаление не всички връзки са така щастливи и въпреки това поради някаква причина издържат във времето. Защо? Защо се случва това? Всички сме чували, че любовта преминава през фази. Само най- истинската любов преминава успешно през всичките и остава!
Привличането
Първо е привличането, страстната еуфория. Всичко е хубаво и розово. Човека до нас е идеален, няма недостатъци, има само качества. Периода е според връзката, но е от месеци до близо 2 години. Истинска химическа буря в мозъка- окситоцин, допамин, серотонин…Но тази фаза е ясна, тя е хубава…
Разочарования
Тук вече виждаме недостатъците. Възникват първите конфликти, съмненията…първи критични моменти. Ако бъдат преодолени минаваме натам:
Власт и Граници
Тук започва борбата за надмощие. Колкото и някои хора да не си го признават, на подсъзнателно ниво всеки иска да доминира по някакъв начин. В тази фаза се поставя началото на компромиса. Когато човек обича прави компромиси. Но не може само един от двамата да прави компромиси и ако това се случи, ако няма баланс, връзката се разпада.
Приемане
Тук вече взимаме важното решение- приемаме ли човека до нас с неговите недостатъци, както с неговите силни така и с неговите слаби страни.
Странно тук е, че всъщност понякога човек си мисли, че е приел някого с неговите недостатъци, но с течение на времето всъщност се оказва, че тези недостатъци преобръщат цялата каручка.
Много хора само си мислят, че са приели другия изцяло, а всъщност са си затваряли очите и са живеели в илюзията и желанието, че този човек ще промени своите недостатъци. Много често тази заблуда идва и от другия, защото той обещава да промени нещата, които не се вписват, а всъщност промяната е кратка- всяка чудо за 3 дни…Ако ТЯ и ТОЙ преминат през тази фаза успешно стигат до това да създава дом, партньорство, съвместни проекти. Това е фазата на НИЕ, заедно, екипа!
Във всяка една фаза на отношения връзката може да се разпадне и това е съвсем нормално. Но какво се случва с тези връзки, в които има разпад, след това събиране, разпад и в нея двамата партньори са като на влакче в увеселителен парк, само където не им е много весело в голяма част от времето. Има спадове, скокове…нагоре, надолу …и колкото повече те издига това влакче, и колкото по- влюбен и обичан се чувстваш, толкова по- лошо падаш…и не е само влакче, това е и въртележка…излизаш наранен, с разбито сърце, но се връщаш, въртиш се да припадък и отново и отново … Това е, това е връзката която ни унищожава! Ако един от двамата реши да слезе от влакчето- въртележка, то другият ще го дръпне, няма да го остави да слезе…може да им е лошо, да им се гади, но ще продължат …Имат два варианта, или се въртят до смърт или един от двамата трябва да намери сили и да спре, да излезе! Такива връзки нямат бъдеще, имат, но то е тъжно, болно бъдеще. Такива връзки които те унищожават психически, ще те унищожат и физически! Такива връзки имат обаче и решение- нарича се семеен терапевт. Но това не е панацея, терапевта помага не за задържане на връзката непременно. Той помага, да разберат и да приемат по- лесно двамата въртящи се, дали има смисъл, обичат ли се, любовта им ли е по- силна или егото. Дори и да се разделят, той ще им помогне да го направят правилно, с разбиране един към друг.
Любовта, истинската, тя минава през всичко и въпреки това остава!
“Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи.” /1 Коринтяни 13:4/
