Фагота – инструмент на симфоничния оркестър

muzikalni-instrumentiФагота е инструмент на най-ниския звук от дървена група на духовите инструменти. В неговия регистър са басовите, теноровите и алтовите звуци. Като обоя има двойно езиче, което е монтирано на извита метална тръба. Именно това го прави по-различен от другите инструменти в тази група. За разлика от другите дървени духови музикални ивструменти, тялото му е вдвоено (в противен случай би било твърде дълго). За удобство той се носи разглобен. Сгънати фагота изглежда като сноп дърва за огрев тове е причината за името на инструмента (в превод „пакет“). Фагот е италиански инструмент и родословието му води до 16-ти век. Диапазона му е от  B контроктава до f втора.

Материалът за производството на този инструмент е клена. Тембъра на фагот е най-съвършен в долният регистър. На върха се получава известно стягане с привкус, който е отличителна черта за тембъра му. В действителност той има прекрасно звучене и лесно се разграничава. Фагота обикновено се използва във духовия и симфоничния оркестър, но на него се свири и соло, както и в ансамбли. В тялото на инструмент има 30 дупки. Само малка част от тях са покрити от пръстите а за останалите се използва система от клапани.

Подобно на други духови инструменти, фагота еволюира в своето развитие. Разцвета му идва през 19-ти век (благодарение на немската фирма „Хекел“). От втората половина на този век фагота има и соло партии в оркестрите, въпреки че първоначално просто е дублирал басовата линия. Според техниката на свирене фагот прилича на обоя, но дишането трябва да се изразходва по-икономично, защото тук въздушната колона е по-дълга. Лесно се правят скокове в тембъра.

В съвременната музика за фагот може да се използва интонации по-малки от един полутон (една четвърт и една трета тон дори). За него нотите обикновено са написани басовите и теноровите ключове. Понякога се използва и требъл. Групите понякога използват и контабасон – версия на инструмента, звучащи една октава по-ниско.