Тракийско светилище под базиликата „Св. Никола“ в Мелник

melnikЗападната стена на двора е изградена на фу­га към храма. Този факт насочва към извода за два строителни периода на светилището. Пър­воначалната сграда е бил храмът, издигнат на сравнително по-равната южна част на терена. Впоследствие, но без голяма разлика във време­то (поради липсата на видими различия в граде­жа на запазените руини), към него от север е до­бавен ограденият двор, с което светилището е придобило облик на ансамбъл от два взаимос­вързани конструктивно и функционално архи­тектурни обема. Наблюдава се слабо отклоне­ние от правилната ос изток-запад на разделител­ния зид между тях, източно от входа в него. То­ва очевидно е конструктивен подход, свързан с устойчивостта на сградата, предизвикан от по-неравния и слабо издигащ се в западна посока терен на двора. Различен с хоросановата си спойка и с дебелината си е напречният раздели­телен зид в храма, който бележи етап на негово преустройство, предшестващ разширението на светилището. Анализът на декоративните де­тайли – четири колони и капители (два йонийски и два дорийски), датирани между I и IV в, също дава възможност да се допуснат два стро­ителни периода. Вторият период, с по-предста­вителен облик на светилището, е оправдан във връзка с въвеждането на императорския култ.

За съжаление, не е известно как е бил осъ­ществяван достъпът в светилището. Най-веро­ятно е да се е влизало от изток, където е подхо­дът към тази част на платото. Предполагам, че входът на храма през първия период е съвпадал с този от втория. Съществуват данни, макар и много оскъдни, за използване на мястото за кул­тови цели още през елинистическата епоха. За­падно от ансамбъла, извън т. нар. екзонартекс на базиликата, сред многото средновековни ями, вкопани в здравия пясъчник, има две, които биха могли да се свържат с ритуали от елинис­тическата епоха. Те са плоскодънни, грижливо изрязани в пясъчника една до друга на едно ни­во, но с различна дълбочина и в профил привли­чат на делви. Сред сиво-пепелявата пръст, която ги изпълваше, в долната им част, бяха открити само въглени и неголямо количество обгорели кости от свиня и овца (коза?). При устието на едната отвътре беше прилепнала неопределяема бронзова монета от III-II в. В яма при среднове­ковната крепостна стена, разполовяваща плато­то „Св. Никола“, е открита монета на Антигон Гонат (277-220 г. пр. Хр.). Необходимо е да се посочи, че през средновековието, предимно между XI и XIV в., обитаемата част на платото извън сградите е била изпълнена с ями за храни­телни продукти и с производствен характер л което още тогава са били заличени следите’от евентуално ямно светилище тук .Бих искал да посоча и един вид на­ходки, които поради местонахождението им – на територията на базиликата и в близост до нея очевидно се свързват със свещенодействия. То­ва са черупки от морски миди, откривани и на други места в антични култови сгради и в сред­новековни гробове.В случая съм склоннен да ги отнеса към ан­тичността, поради отсъствието им в разкритите средновековни гробове. Може би те са останки от обредна храна. Не е изключено да са свърза­ни с предполагаемото ямно светилище.  Интересна е и една малка костена свирка, вероятно също използвана при риту­али.

Източник: http://blagoevgrad-news.com/